Съвременните хуманитарни и социални науки разглеждат всички нации като конструирани и

Съвременните филантропични и обществени науки преглеждат всички народи като конструирани и даже безусловно " изкуствени ", а националните истории - като интелектуални издигнатия, като само един от методите, по които може да се осмисля предишното.

Това се споделя в отворено писмо на български и македонски учени до министър председателите и външните министри на България и Северна Македония. В писмото се приканва политиците да се съсредоточат върху решаването на настоящите проблеми. Според учените за историческите разногласия е задоволително да се сътвори една по-диалогична среда.

Те считат, че досегашната работа на смесената историческа комисия демонстрира, че реализиране на единодушие е допустимо даже по най-трудните въпроси. Това обаче е дълъг развой и не трябва да се слагат нереалистично кратки срокове. И този развой не би трябвало да протича под напън, който би дискредитирал постигнатите до момента компромиси и съглашения.

Ето цялостния текст на писмото:

До:

, министър-председател на Република България

Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония

Никола Димитров, вицепремиер по европейски въпроси на РСМ

, министър на външните работи на Република България

Буяр Османи, министър на външните работи РСМ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от български и македонски учени

Уважаеми Госпожи и Господа,

Ние, представители на филантропичните и обществените науки от двете страни, се обръщаме към вас в този значим миг, когато на карта е сложено другарството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния развой върху проблемите на предишното поражда нереалистични упования и крие големи опасности.

Проблемът е, че в целия настоящ спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната еднаквост, като нещо извечно и непроменяемо, а за националната история – като нещо свещено. При по този начин построената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от предишното: представителите на двете национални историографии отбраняват и се пробват да наложат одобрените в личната си страна интерпретации.

Съвременните филантропични и обществени науки обаче преглеждат всички народи като конструирани и даже безусловно " изкуствени ", а националните истории – като интелектуални издигнатия, като само един от методите, по които може да се осмисля предишното. Притеснително е също по този начин, посредством договаряния сред две страни да се търси единодушие за само една историческа истина.

Съвременната историография от дълго време е приела съществуването на множествени тълкования, като резултат от разнообразни вероятности. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо обикновено. Поради всички тези аргументи се обръщаме към вас с апел за съгласие по актуалните проблеми, а що се отнася до разногласията и разликите по исторически въпроси задоволително би било основаването на една по-диалогична среда. Досегашната работа на смесената историческа комисия демонстрира, че реализиране на единодушие даже по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, само че това е дълъг развой и не трябва да се слагат нереалистично къси периоди.

При това този развой не трябва да протича под напън, който би дискредитирал постигнатите компромиси и съглашения. Всеки роман за националното минало предстои на преосмиляне и преоценка, само че това би трябвало да става в свободни университетски и публични полемики.

Катерина Колозова (Скопие)

Александър Везенков (София)

Любчо Петковски (Скопие)

Стефан Дечев (София)

Здравко Савески (Скопие)

Чавдар Маринов (София)

Димитър Бечев (Оксфорд)